Стереоскопичното зрение се счита за краен резултат от двуочното зрение, което ни дава реална представа за обема и разположението на предметите в пространството. Научно е доказано, че нашето зрение вкл. и едноочното е в резултат от попадане на зрителния дразнител върху различни точки на ретината, която непрекъснато се намира в движение. Следователно за да получим единен образ на даден обект, ние във всички случаи използваме няколко гледни точки, а това на практика означава, че стереоскопично зрение имаме и с едно единствено око. То не може да бъде тествано по общоустановените правила, но никое изследване досега не е доказало, че хората с едноочно зрение не притежават и стереоскопично такова, което е в резултат от изместването на образите върху ретината и синтетично-аналитичната дейност на нервната система.