Седя замислена и взирам се в мъглата,
която тегне над града.
Не мога да отхвърля аз тъгата,
изпълнила е моята душа.

Поглеждам през прозореца-мъглата
погълнала е всичко в тoзи ден
и храстите, дърветата, цветята
са сиви вместо в цвят зелен.

Небето спуска се притиска
в прегръдка тягостна града
и вече май че ми се иска
аз твоя дом да посетя.

Отново твоите милувки
да галят моето лице.
Отново твоите целувки
да стоплят моето сърце.