Ех, май пак се поувлякох
и кожуха май навлякох.
То да беше пух къделя
там на сляпата неделя.

Де да беше петък двайсти,
или пък дори тринайсти.
Боже, боже, ама случих,
римите аз май получих.

Де да може да се пука,
да се пука дет се чука.
Тук май нещо прекалих,
публиката отегчих,

брей, че чудо отде текна,
още малко слънце пекна.
Още малко ще прежули,
момци, що кавал надули,

момци, що вечерня чакат,
и моми да любят сакат.
Ех, че пладнето замина,
май ще свърша догодина,

догодина, доамина
под едно дърво с маслини.
Ах, че котката задряма
и с прозявка най-голяма,

казва вече ми да спра
и перото да подпра.
Ала то не ще и рипа,
иска някого да спипа,

че май тая пета власт
(първата божа наричам
неи само аз се вричам)
падна в кумчовата паст.

Уф, май вече ми се спи
хайде с здраве остани.
Ще се видим, или чуем
щом платната пак надуем.

Лека нощ, да спиш във кош,
но внимавай, че с прането
да не стане олелето.

Хайде, хайде, стига вече,
стига чете бе човече,
стига писа ма писано,
че е сутрин вече рано