Понякога съдбата своенравна шегува се със своите чеда. Дали е техниката неизправна, че удряме по-често на греда?   Един мечтае да се извисява в небето като пойна чучулига, но тестовете бързо го отсяват, че зрение на крът затуй не стига.   Друг иска да запее като славей и грачи всеки ден под душа. C гласа си след поредното наздраве той гони плъхове от суша.   Друг пише и поезия, и проза, но щом отгърне страниците - ето, читателя му чака го угроза - от сладости порасва му шкембето.   И тъй съдбата е несправедлива. Тълпата шутовете аплодира. Талантът често стига круша крива, но слава богу нивга не умира.