На улицата ми отново заваля
и шляпам боса, кална до ушите.
А капките дъждовни трополят,
студено-нежни галят ми косите.

Студено-нежен даже си и ти
и все виновна съм ти аз за нещо.
Че облак-сянка в твоите очи
ни пречи пак душите да се срещнат.

На улицата ми проливен дъжд вали
и дрехите ми бели в мен се впиват.
Студено-нежно нека ме боли -
те вече нищо в мене не прикриват.

Дали обичам още аз не зная.
Изсъхна вече моето сърце.
Кървях, докато лутах се в безкрая
със дар безценен в твоите нозе.

И раните ми мие тоя дъжд.
Студено-нежен болката убива.
Вали! Недей да спираш изведнъж!
Тъгата ми във локви кал събирай!