Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.

Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.

И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.

Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам

Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.

И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.