В дрипавите си крилца облечена, като нощна сива пеперуда, скиташе се музата обречена, в служба на поети по принуда.   И гримът и вече се разкапа от сълзите скъпи що пролива, роклята и също се изцапа, а прическата и бе накриво.   И обувчиците се изтриха, по крачката никнеха мазоли, търсеха я, но не я откриха и останаха по думи голи.   Музата е страшно уморена от скитане по острите чукари и спинка от луната озарена далеч от ухажорите си стари.




 

Понякога поетите се държат като енергийни вампири със своите музи... Предполагам, че поетесите нямат този проблем...:))))))

А сега сериозно: Много мили стихове! - предизвикват съчувствие...
Благодаря!

Горката муза, горките читатели :(