Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.

Но ти тежиш като олово.
Не знам дали ще издържа.
Да те издърпам аз не мога -
да те държа ще продължа.

Изплъзват се ръцете потни
и знаем веч дошъл е края.
Там на ръба сме най-самотни,
пред самотата на безкрая.

За тези стихове и повече: 

 http://www.lulu.com/shop/%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%B3-%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0/%D0%BE%D0%B6%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8/paperback/product-23720581.html