Когато по небето каруцарят
плющи с камшик по своя конски впряг,
и колелата бясно се търкалят
и вдигат сякаш страшен прахоляк.

Гърми каруцата, копита чаткат
по калдъръма между световете.
Светкавиците яростно просвяткват
и пращат копия по враговете.  


А вятърът изтръсква си прането
и падат по земята сноп пендари.
И Господ ги заравя на полето,
където да ги търсят иманяри.

И приказката свършва май дотука
и няма нито скрито, нито взето.
Ho слeдвa от това eднa поука
имането ce крие на полето.