за радост се случва със нас всеки ден.

Дали ще е волна песен на авлига,

или ще е болка на ранен елен.

И кармата ни съди, награждава,

но сляпа е за чувствата във нас.

Съдбата ни издига, унизява,

и води ни към сетния ни час.

Човекът има ли право на избор,

или се лута от тръне на глог?

Желаем да чуем безспорната истина,

но нея я знае сал срогият Бог.

Животът захвърля ни в разни посоки

да търсим своите ближни души.

За жалост обаче изтича ни срока

че времето бързо телата руши.

Животът не е написан на книга,

ковеме го ние по скалния път.

Смъртта неизбежно нейде ни настига,

така е откакто върти се светът.

Когато погледна смъртта във очите

искам да зная за какво живях,

Дали аз със спомени пълнех си дните,

или се изнизваха докато спях?

Животът ми не е написан на книга,

но имам си скътана малка мечта

Моята песен на волна авлига

да остави белег на вечността.