Облаците - леки като свила.

Всичко е покрито с снежни дюни

във картина тъй зловещо мила.

Там на хълма пее серенада

във луната влюбен единак.

Cтpacтнo мoли нeйнaтa нaгpaдa,

чака той заветния и знак.

Но луната с пълно безразличие

подминава вълчия му вой.

Тя винаги ще си остане ничия,

тъй като са вълците безброй.