При мене като песен долетя
любов не първа, но последна
и с есенните си цветя

 Докосвам огледалото студено
че вместо мен във него пак си ти
и бие пак сърцето наранено

 Обичала съм те и отпреди и още
и пътищата ни се все пресичат,
че теб сънувам и в горещи нощи

 Обичам ли те аз не знам
не чакам знак от бога само,
че бог едва ли ще е там,