За тази рецепта не трябва котлон,

Ако можех да открадна
от небето звезда,
щях сърцето ти хладно

 Аз съм волна сирена
чуруликам безспир,
но сърцето ранено

  Сънуваш своите бели химери
и безумно влюбен си във тях.
За жалост твърде късно те намерих

 Зaпeй ми cлaвeйчe пpeкрacнo
за мъжкa любoв щo нe гacнe,
чe мoeтo сърце, покрито с кръпки,

За тебe съм кукла от стари парцали,
с която играеш на мъж и жена.
Раздаваш прегръдки след звучни шамари,

С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал

 Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,

 https://www.story.one/en/story/the-woman-from-afghanistan/
She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.

 Автор: Павлинка Стефанова Минчева
Дъщеричката ми Таня щеше да бъде в първи клас и да бъдем в различни смени на училище. Затова се наложи да стана учителка на село за няколко години. В селото се устроихме добре. В почивните дни си идвах...

 Когато по небето каруцарят
плющи с камшик по своя конски впряг,
и колелата бясно се търкалят

 Светът е като луда въртележка
и често води ни от трън на глог.
Такава ли е участта човешка,